КАКВО Е ПАРОНИХИЯ?

Паронихията е инфекция на кожната гънка на ноктите или кожата около  ноктите на ръцете и на краката. Има два вида паронихия – остра и хронична, в зависимост от механизма на протичане,причиняващия я микроорганизъм и клиничната картина.  Всеки тип паронихия има много различно клинично представяне и протичане. Общото между двата вида е, че и двата са причинени от нарушаване на естествената защитна бариера на нокътя – кожната гънка и кутикулата. Нарушаване на цялостта на кожната гънка и кутикулата, може да възникне от гризане  на ноктите, чоплене, прекалено агресивно обработване на кожната гънка, прекомерно излагане на вода, излагане на химически вещества и травми. След като е нарушена тази бариера, вече съществува риск от инфекция.

КАКВИ ВИДОВЕ ПАРОНИХИЯ СРЕЩАМЕ В САЛОНА

Остра паронихия, причинена от бактерии

Острите паронихии се причиняват, когато бактериите навлизат в кожната гънка около ноктите. Този тип инфекция се появява внезапно. Най-разпространените бактерии, причиняващи тези инфекции, са Staphylococcus aureus (Staph). Други често срещани бактериални виновници включват видовете Streptococcus (Strep), Pseudomonas и грам-отрицателни бактерии. Острите паронихии се изразяват в зачервена, подута и нежна на допир кожа. В зоната на инфекцията често има гноен „джоб“ и пръстът може да бъде топъл. Този тип инфекция трябва да се лекува възможно най-скоро, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на бактериите. Най-ефективният метод и най-критичният подход за лечение е обучен специалист да дренира мястото, пълно с гной. В този случай на паронихия, приложението на антибиотично лечение без дренаж не е достатъчно ефективно. Също така е изключително важно от гнойния дренаж да се изолира точния причинител на паронияхията, за да се знае към какви антибиотици е възприемчив този организъм. Бактериалната резистентност към определени антибиотици може да представлява терапевтично предизвикателство за лекарите и затова знанието дали организмът е податлив на избрания антибиотик е наложително. Например, много често се изолира  микроорганизъм, наречен MRSA (Метицилин-устойчив стафилокок). Този стафилокок не реагира на типични антибиотици и затова става изключително полезно информацията да се предоставя от ефективна култура.

Хронична паронихия, причинена от гъбична инфекция

За разлика от острата форма, хроничната паронихия се дължи на вид гъбички, влизащи в нокътната струкура, обикновено чрез нарушения в целостта на кожната гънка и кутикулата. Тези, които работят във влажна среда или са изложени на химикали, които могат да нарушат бариерата функция на кожната гънка и кутикулата, са най-застрашени. Барманите например са класическа група с висок риск, тъй като в работата си имат прекомерно излагане на вода, както и цитрусови плодове, които са кисели и могат да отслабят защитните функции на кожата. Това се превръща в перфектната среда и условие за развитие на гъбички под проксималната гънка на ноктите. Кожната гънка и кутикулата са аналогични на фугиращата смес, която се намира между плочките във вашата баня. Представете си какво би станало, ако тази фугираща смес отсъства – водата навлиза в пространството между плочките и всякакви плесени и други организми биха се развивали необезпокоявани.

Хроничните паронихии изглеждат различно от острите паронихии. Кожната гънка е наранена или напълно отсъства. Проксималната гънка на ноктите обикновено е зачервена, подута и има подпухнал вид . Нокътят също има изменения – характерни са бели петна и други повърхностни неравности по дължината на нокътната плочка. Докато проксималната гънка на нокътя и кутикулата са компроментирани, нокътят винаги ще расте с изменения. Тъй като са нужни приблизително шест месеца, за да може израстне изцяло нокътят, ако цялата му дължина има тези хронични промени, предизвикани от паронихия, тогава е ясно, че клиентът е имал този проблем поне шест месеца. Диагнозата обикновено се поставя клинично и често не е необходимо изследване. Самото третиране на гъбичната инфекция обикновено не е достатъчно – не трябва да забравяме, че причината за появата на гъбичната инфекция всъщност е нарушената бариерна функция на кожата, а самата гъбична инфекция е вторично явление. Следователно терапията трябва да доведе до възстановяване на кожната гънка и кутикулата, лечение на възпалението, както и лечение на гъбичната инфекция. Именно този троен подход оптимизира резултатите.

Възстановяването на кожната гънка като самоцел е донякъде погрешен подход – първо трябва да се опитате да разберете какво причинява нарушението на бариерните функции  на кожната гънка и кутикулата и да спрете процеса. Някои от споменатите вече често срещани виновници включват гризане на нокти, късане, чоплене на кожичките, прекалено агресивно рязане на кожичките, излагане на тежки химикали и прекомерен контакт с вода. Докато има нарушение в целостта и здравината на кожната гънка, ще има и хронична паронихия.

Клиент с паронихия в салона

Паронихията е едно от най-често срещаните специфични състояния на кожната гънка на ноктите или кожата около ноктите на ръцете и на краката, които можем да срещнем салона. Като специалисти е важно да познаваме това състояние, за да можем правилно да консултираме клиента си и да го насочим към съответния медицински специалист. Избягвайте работа при наличие на възпалителен процес – съществува риск от заразяване и усложняване на ситуацията. Съветвайте клиентите си как да се погрижат за ноктите и кожата си след проведена от медицински специалист терапия за възстановяване на здравето на кожата и ноктите. 

Съвместната работа на опитния специалист по терапевтичен маникюр и педикюр, който да разпознае състоянието и приложена от медицински специалист терапия са ключът за успешното справяне с това често срещано състояние.

Използвани източници на информация: